история

Историята на Лазар Панайотов от Варна. Това е истинска история. Макар да не е за вярване...

ЦЕНТЪР ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА
(Правозащитна организация)
29.07.2013г.

Тази история е истинска. Колкото и да не ви се иска да вярвате. Тази история е илюстрация за крещяща несправедливост, разказана без редакторска намеса и без изопачаване. Тя може да бъде вашата история. Защото никой не е застрахован. Не я подминавайте...

Снимките са от красивите предмети в магазина на Лазар, които са изпочупени и унищожени.

КАК БЯХА УНИЩОЖЕНИ НАШИЯТ БИЗНЕС И СЕМЕЙСТВО

Искам да разкажа тук как Банка ПИБ и Венцислав Дорелов унищожиха нашето семейство и бизнес, именно заради несъвършенствата на нашето законодателство, което допуска да се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и да се води изпълнително дело, без да се е водило нормално дело, в което страните да доказват своите твърдения и което законодателство не допуска обжалване действията на частните съдебни изпълнители, когато те нарушават основни човешки права.

С брат ми имахме успешен бизнес от 1999 г. Изградихме за 10 г. верига магазини за кристал и порцелан във Варна. Фирмата ни „Лавал” беше представител за България на 8 известни европейски марки. Единият от магазините ни беше в Търговски център “Central Plaza”.

Скоро след откриването му през септември 2007 г. той западна по вина на собственика си Венцислав Дорелов, тъй като от 46 магазина в центъра бяха открити около 20, от които 13 на наематели. Липсата на клиенти накара повечето наематели да напуснат, тъй като всички работехме на загуба.

След 1 година работа на загуба ние също поискахме с писмо да прекратим договора по взаимно съгласие. В отговор собственикът на центъра Дорелов ни се закани да унищожи нашия бизнес и семейство.

През ноември 2008 г. по негово нареждане беше сменена ключалката на входната врата на магазина ни. Така ние бяхме лишени от достъп до магазина и намиращите се в него наши стоки и оборудване за над 100000 лв.

МВР и Варненска прокуратура отказаха да образуват преписка за самоуправство, както и да възстановят достъпа ни до магазина. Междувременно, след няколко месеца, Дорелов извади срещу нас заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК въз основа на нотариално заверения договор за наем, според които ние му дължим 15000 лв. наем за 5 месеца за така заключения от самия него магазин. Срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК, ние подадохме възражение, че не дължим наем за този заключен магазин. Дорелов заведе установителен иск за претендираната сума, както е съгласно българското законодателство, в случаите, когато длъжник подаде възражение срещу издадената заповед.

Едва година и половина по-късно ние спечелихме това дело. Съдът постанови, че не дължим този претендиран наем, понеже сме били лишени от достъп до магазина.

Въпреки това обаче,по силата на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист, срещу нас се води изпълнителното дело /докато течеше исковото дело по установителния иск, в което ние доказвахме, че не дължим наем/, тъй като нашето законодателство допуска такова предварително изпълнение. Освен това, ЧСИ Илиана Станчева присъедини незаконно като взискател Банка ПИБ, независимо че до момента кредитът ни към банката не беше обявен за предсрочно изискуем, нито имахме просрочени вноски. По този начин ЧСИ Илиана Станчева иззе от нашите 3 магазина в Central Plaza, Mall Varna и Мусала стоки и оборудване за общо над 430000 лв., което доведе до пълното унищожаване на бизнеса ни.

При самото изземване голяма част от стоките ни бяха повредени и изпочупени, тъй като не бяха поставени в опаковките им. Част от стоките ни бяха разпродадени на цени, 6 пъти по-ниски от пазарните. Съгласно нашето законодателство ние нямахме право да обжалваме оценката на стоките ни, направена от вещо лице, определено от ЧСИ Станчева, нито другите нейни действия, /присъединяването на банката като взискател, извършено преди кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, изпочупването на стоките ни от страна на наетите от ЧСИ Станчева носачи/.

Също така, докато течеше исковото дело, в което ние доказвахме, че не дължим наема, който бе посочен в издадените срещу нас заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, ЧСИ Станчева ни беше наложила запори на всички сметки, поради което ние не можехме да заплащаме нашите задължения и да развиваме нашия бизнес /още повече, че тя иззе и продаде нашите стоки/.

След това ние не бяхме в състояние повече да плащаме погасителните вноски по кредита си. Едва след над 6 месеца, Банка ПИБ обяви нашия кредит за предсрочно изискуем и обяви нашите 3 ипотекирани апартамента на стойност над 650000 лв. за продажба. Тъй като не се яви купувач, в началото на 2011 г. банката взе и трите ни апартамента за около 40% от пазарната цена.

През октомври 2011 г. банката влезе във владение на трите ни апартамента и ние бяхме изхвърлени на улицата. Така семейството ни беше напълно унищожено.

Освен бизнеса си и апартаментите си ние загубихме и ¾ от нашата покъщнина, която бяхме принудени да разпродадем на пълна безценица, за да можем да преживяваме.

Така от февруари 2010 г. досега ние живеем в пълна мизерия и едва успяхме да оцелеем като по чудо, тъй като вече дори не можем да плащаме наема си за квартирата, в която живеем.

Писахме и до всички институции в страната, но никой не се отзова, нито ни оказа помощ. Отново подчертавам, че накрая съдът, в рамките на исковото дело, постанови, че ние не дължим наема, посочен като дължим в заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист и ги обезсили. Но от това няма никаква полза за нас, защото междувременно стоките ни бяха продадени на безценица и поради запора, сметките ни бяха блокирани и ние не развивахме нормална дейност, докато течеше исковото дело. Ние загубихме всичко, включително жилищата си.

Така нашия бизнес и нашия живот беше напълно унищожен.

Затова приветствам инициативата да се борим за гражданските си права и да не допускаме случилото се с мен и семейството ми, да се случи и на други хора. 

виж цялата информация
Коментари по темата